* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло видяло
син баща на съд да кара
както Стоян баща си.
Кара го и го закара,
съди го и го осъди,
за нищо и за никакво,
за дето рано старецът
булче му рано будеше.
Че им се на съд паднало
млад Стоян конче да язди,
баща му пеша да върви.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настало поле широко
сред поле дърво високо
под дървото студен кладенец.
Баща на Стоян думаше;
- Стоене, синко Стоене,
я се от конче пресегни,
че ми ръце отвържи,
очите да си измия
на Бога да се помоля,
че днеска е света неделя.
Стоян от конче пресегна,
че му ръцете пристегна.
Баща на Стоян продума:
- Стоене, синко Стоене,
проклет да си, сине, проклет да си!
Ти имаш, синко, три деца.
Като се назад върнем
и трите да те посрещнат -
първото сляпо, не вижда,
второто глухо, не чува,
третото нямо, не дума!
Като се назад върнали
и трите деца ги посрещнали.
Първото сляпо - не вижда,
второто глухо - не чува,
третото нямо - не дума.
Тогаз се Стоян провикна:
- Клета му душа, проклета,
който баща си съди!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.