|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Де се е чуло, видяло,
син баща на съд да води,
като Николчо баща си
три пъти в годината!
Я га ми йедна утрина,
йедна утрина в неделя
Николчо на съд тръгваше.
Николчо на кон яздеше,
баща хму пешом вървеше
и на Николча думаше:
- Сино Николчо, Николчо,
ела се от кон надникни,
та ми ръките отпусни
очите да си омия,
на Бога да се помоля -
днеска е света неделя,
неделя като Великден!
И той се от кон наведе,
не му ръките отпусна,
ми ги повеке постегна.
Николов татко кълнеше:
- Сино Николо, Николо,
да даде Господ, сино ле,
жена ти камен да стане,
деца ти - дребни змийчета;
змийчета да те изедат!
Като си дума думаха,
жена му камен станала,
деца му - дребни змийчета,
та си изели Николча!
Малко Търново, седенкарска (Стоин-ИЗТр., № 913 - "Син кара
баща си на съд").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|