* * *

Син съди/продава баща си

Къде се чуло й видяло
син баща съдба да съди
както е Стоян баща си!
Карал го й той, що го карал,
минали гора зелена,
стигнали поле широко;
сред поле дърво високо,
под дърво бистър ми кладен.
Стоянов милин бащица,
той на Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
я ти от кончето, бре, слез,
малко ми ръце отпусни,
че днеска й света неделя,
на очи да се умия,
на Бога да се помоля.
Стоян си от конче слезе,
но не му ръце отпусна,
още му ръце изстегна
и го пред кончето сложил,
и на кончето се метнал,
и на кончето си казал:
- Хайде ми, конче-серище,
къдет го него достигнеш,
крака му отподир избели!
Баща Стояна прокълна:
- Стоене, синко Стоене,
додето съда достигнем,
от уши да оглушееш,
от очи да ослепееш,
от език да онемееш!
Нали е Божа работа,
додето съда стигнали,
от уши Стоян оглуша,
от очи Стоян ослепя,
от език Стоян онемя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.