* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло и видяло
син баща на съд да кара
каквото й Стоян баща си.
Карал го й малко, не много,
карал го й девет години
и десетата й подбрала.
Като си на съд тръгнали,
вървели що вървели,
минали гора зелена,
минали гора зелена,
настало й поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
седнали да си починат.
Баща му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
я ми ръката отвържи,
ръката, синко, дясната,
с водица да се напия,
лицето да си умия
и кръстом да се прикръстя, (2)
на Бога да се помоля.
Стоян му ръка отвърза,
ръката, Стоян, дясната,
а лявата още по стегна.
Баща му люто кълнеши:
- Стояне, синко Стояне,
да даде Господ, Стояне,
кат си у вас отидеш
жена си камък да свариш,
деца си дребни камъни,
у камък да се удариш,
та да се, синко, ни видиш,
ни видиш, синко, ни чуеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010