* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло,
син баща беда да беди,
бедил го и уловил го,
и му ръките вързали,
ситен му синджир на шия,
тежки букаи на ноги,
отпреж го коня караше.
Тейно Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
я слезни, сино, от коня,
та ми ръките развържи -
днеска е света неделя,
да си лицето умия,
да се християнски прекръстя.
Стоян е от коня пресегнал,
хем е от коня пресегнал,
та му ги повече застегнал.
Тейно Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
да даде Господ, сино льо,
доде във къщи да идем,
булче ти мермер да стане,
децата ти дребни змийчета!
Де стоял Господ, та слушал -
доде се вкъщи завърне,
булче му мермер станало,
деца му дребни змийчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010