* * *

Син съди/продава баща си

Де са й чуло видело,
син баща на съд да води,
като Стоян баща си.
Стоян на конче седеше,
тейно му пред конче вървеше,
отпред му ръце вързани.
Вървели, що са вървели,
тейно Стоене думаше:
- Стоене, синко Стоене,
много ми дотегна тоз път,
хай назад да се върнем,
тейно ти ще дялба раздели,
нивата ше ти даде,
нивата, най-голямата,
с крушката самодивката.
Че се назад върнали,
тейно му го дялба делеше,
и твърде го люто кълнеше:
- Пътник да н' ти се отбива,
комшия да н' ти дохожда
и от сърце рожба да н' видиш.
Стояна комшия не дохождаше,
нито му се пътник отбиваше.
Стоян на нива ореше,
оре Стоян и плаче.
Пътник из пътя вървеше
и на Стояна думаше:
- Поможи ти Бог, младо момче,
защо ореш и плачеш?
- Кат' ма питаш, ще ти обадя.
Баща ми ме дялба раздели
и ме люто покълна,
от сърце рожба да н' виждам,
комшия да н' ми дохожда,
пътник да н' ми са отбива.
- Аз ще ти се отбия,
но как да питам за къщата ти?
- Ше питаш: "Къде стои Стояна,
Стояна изпъдака?"
Пътник у село отиде
за Стояновата къща попита.
Булка му рожба добиваше,
рожба й се поминала.
Стояна клетва стигнала,
бащина клетва голяма!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.