* * *

Син съди/продава баща си

Де се й чуло и видяло
син баща на съд да кара,
като Стоян баща си!
Да било барем за нещо,
ами за нищо и никакво -
щото му буди булчето
сутрин рано да става!
Че фана Стоян баща си,
назад му ръце завърза
и го на конче покачи.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо
и под дървото - кладенче.
Стояну баща думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я ми ръката отвържи,
ръката, синко, дясната,
че днес е света неделя -
лицето да си омия,
та кръстом да се прекръстя
и Богум да се помоля!
Стоян му дясна отвърза,
а лява още пристегна.
Баща му люто кълнеше:
- Синко Стояне, Стояне,
да даде Господ, Стояне,
като се върнеш у дома,
жена си камък да свариш,
деца си дребни камене;
у камък да се удариш,
та да се, синко, не видиш!
Бащина клетва най-стига!
Вървели, що са вървели,
съдили, що се съдили,
съдили ги, отсъдили -
Стоян на конче да язди,
баща му пешом да върви.
Като се назад върнали,
Стояну булка - бял камък,
дечица - дребни камене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.