* * *

Син съди/продава баща си

Дек са е чуло видяло, джанъм,
дек се е чуло видяло,
син баща на съд да кара,
като млад Стоян баща си.
Карал го Стоян, съдил го
до осем-девет години,
покара лято десетьо.
Па са се дома върнали,
минавали гора зелена,
сред гора дърво буково,
и под дървото кладенче
със бистра студна водица.
Стоян на коня седеше,
бащица вързан ходеше.
Запрели да си починат,
Стоян си баща завърза
за тая бука зелена.
Бащица Стоян думаше
и му се милно молеше:
- Синко Стоене, Стоене,
яла ми ръце развържи,
водица да се напия,
жаждата да си угася,
че ми езика пресъхна...
Стоян му нищо не рече,
на си се ближом доближи,
по-силно ръце затегна,
та му водица не даде.
Бащица Стоян продума:
- Синко Стоене, Стоене,
да даде Господ, Стоене,
дорде си дома отидеш,
акъла да си изгубиш,
къщата да си не найдеш!
И се от душа отдели...
Стоян към къщи отиде;
кога във село увлезе,
жена му припка отсреща
и си към Стоян пищеше:
- Либе Стоене, Стоене,
къдя се дяваш, Стоене,
та хич те нема да додеш -
мъжко се дете удави
във тая река голяма!...
За дома бърже тръгнали,
отдалеч гледат огньове;
кога са близо отишли -
къща им в пожарл гореше,
вътре им дете пищеше
и се в пожара пържеше...
Дорде до дома да стигне,
Стоян си акъл изгуби
и се за баща досети,
и се назаде повърна -
бащица да си отвърже,
водица да си попийне...
Кога до дърво приближи,
баща се с душа разделил.
- Татенце, мили татенце,
бащина клетва стигнала!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010