* * *

Син съди/продава баща си

Де са е чуло, видяло,
син баща на съд да кара,
да кара, да го затваря,
като Стоян баща си,
вчера го вързан прекара,
вървели що са вървели,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Баща на Стуян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я се от конче присегни,
та ми ръцете отслаби,
водица да си, бе, пийна.
Стоян се от конче приведе,
той му ръцете не отслаби,
яла ги още притегна.
Баща на Стоян продума,
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как стана,
ние се на съд съдиме,
нищо до сега не съм ти казал,
а сега люто ще те покълна -
както си у вас отидеш,
две деца ти имаш,
и двете умрели да завариш,
под бяло платно прикрити,
и булаката си гола,
и гологлава да завариш!
Като си Стоян отиде,
булката си завари,
гола и гологлава,
и двете деца умрели.
Тя викнала и заплакала:
- Либе Стояне, Стояне,
какво на тати направи,
та те люто прокълна,
иди му се помоли,
клетвите да ти опрости!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010