* * *

Син съди/продава баща си

Де са е чуло, видяло
син баща да съди
и на съд да го кара.
Карал го малко ни много,
карал го девет години.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
сред поле дърво високо,
под дървото бистър кладенец,
татю Никола си думаше:
- Я ми ръцете отвържи,
лицето да си измия,
устата да си разквася.
А Никола от конче пресегнал,
не му ръцете отвързал,
ами ги още пристегнал.
Тейко Никола думаше:
- Ето ме девет години,
как на съд, синко, ходиме,
не съм те, синко, поклевал,
но сега ще те покълна -
една жена имаш, синко, с две деца,
дано хабер получиш, синко,
и трите да се разболеят,
и трите, синко, да умрат,
а ти самичък да останеш!
Дорде това издума
и ето хабер пристигна:
"Върни се, Никола, върни,
децата да си погребеш,
децата, още жената."
Тогава Никола заплака,
заплака и се провикна:
- Проклет да е на този свят,
който баща си засъди,
като Никола тейка си,
то да е било за нещо,
а то за две бели железа,
за едно криво рало,
за една щърба паница
и за две лъжици!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.