* * *

Син съди/продава баща си

- Задало ми се й, мале мо,
Енизарски панаир.
Кой кара, кой докарува,
кой кара коне хранени,
кой кара лиси биволи,
Николчо кара тейно си,
кара го да го продава.
Назад му ръце вързани,
напред го с конче караше.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Седнали да си починат,
тейно Николчо думаше:
- Синко Никола, Николчо,
я ми ръцете развържи,
студена вода да пия,
на Бога да се помоля,
скъпичко да ме продадеш,
повечко пари да вземеш.
Николчо тейно не слуша,
не му ръцете развърза,
не му водица подаде.
Тейно Николчо думаше:
- Синко Никола, Николчо,
кога се назад повърнеш,
къщата да ти изгори,
къщата с дребни дечица!
Николчо тейно подкара
и го на панаир заведе,
и го скъпичко продаде,
и се назад повърна.
Когато в село пристигна -
къщата му изгоря
с негови дребни дечица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010