* * *

Син съди/продава баща си

Разсърдил се Никола на баща си,
да било барем за нещо,
а то за нищо и никакво -
дет' му събуждал булчето
на рано крави да дои,
дребни телета да лъчи.
Никола на баща си опък ръце свърза
и се на конче възкачи,
баща си напред караше
и са за съда тръгнали.
От село навън кат' излезли,
минали гора зелена,
до тяхна нива като стигнали,
до нивата дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Баща му на Никола думаше:
- Днеска е света неделя,
я ми ръцете отвържи
очите да си умия,
на Бога да се помоля.
Никола на баща си думаше:
- Никаква, олам, почивка.
Рано на съд са стигнали,
Никола делото спечелил
и се назад връщали;
до тяхна нива кат' стигнали,
баща му малко позапрял
и се ясно провикнал:
- Никола, синко Никола,
ази та, синко, проклевам
от днеска нататък
се червено жито да сееш,
се върху тръни да жениш,
до коляно рожба да н' стигнеш,
и за пътник хляб да н' имаш!
Оттам си у село кат' отива
нали е Божа работа,
че ора Никола, че ся,
се червено жито сееше,
се върху тръни женеши,
до коляно рожба не стигна,
и за пътник хляб нямаше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.