* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло и видяло
син баща си да продава
като Никола тейно си,
кара го да го продава.
Назад му ръки извтити,
със ален пояс вързани
и го пред конче караше,
конче го в пети застъпва
Дето го конче застъпи,
алени кърви течаха.
Вървели, що са вървели,
до бяла чешма стигнали,
Николовия стар тейно,
той си Николчо молеше:
- Я ми ръцете отвържи,
кървите си да измия,
студена вода да пия,
по-хубав, синко, да бъда,
повече пари да вземеш,
да си децата отгледаш!
Николчо дума тейно си:
- Я върви, тейно, върви,
по-рано на пазар да идем,
повече пари да взема.
Николчовия стар тейно,
като из пътя вървеше,
люто Николчо кълнеше:
- Николчо, синко Николчо,
като ме, сине, продадеш,
като се назад повърнеш,
двор ти поляна да бъде,
къща ти бял мрамор,
жена ти зла усойница,
дребни дечица - змийчета.
Змийчета кога пораснат,
тъй да те и тебе продадат!
Че се е клетвата сбъднала,
че тогаз викнал Николчо,
викнал Николчо, заплакал:
- Чувайте, мало и голямо,
кой има майка и баща,
на пазар да ги не води,
вързани да ги продава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010