|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Де се е чуло, видяло,
син баща роба да кара,
като млад Стоян баща си -
отзад му ръце вързани.
Вървели, що вървяли,
стигнали гора зелена,
стигнали вода студена.
Баща си Стоян помоли:
- Синко Стояне, Стояне,
днеска е света неделя,
я ми ръце отвържи
очите си да умия.
Стоян от конче си слязъл
не му ръце отвързал,
ами повече пристегнал.
Баща го люто прокълнал:
- Синко Стояне,Стояне,
дорце се е вкъщи завърнеш
булката да онемее,
децата да ослепеят!
Стоян се в дома завърна
жена си няма завари,
с ръцете дума, говори,
а пък с устата не може.
Децата му слепи, кьорави,
бели камъни мятали.
Стоян си дума, продума:
- Прости ми, татко, прости ми,
много съм грешен пред тебе
твойта ме клетва застигна!...
Костенец, Ихтиманско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|