* * *

Син съди/продава баща си

Бре, де се й чуло, видяло,
син баща на съд да кара,
както Никола тейко си,
и то за нищо никакво -
дето му булче посгълчал
по-рано да се завръща.
Вървели, колко вървели,
минали гори, балкани,
навлезли в поле широко,
сред поле - река дълбока.
Тейно Никола думаше:
- Синко Никола, Николчо,
поспри, Никола, кончето
и ми ръцете отвържи,
да пия вода студена,
да си устата разхладя.
Никола конче не поспря,
а най го силно подкара.
Тейно Никола пак дума:
- Синко Никола, Николчо,
поспри, Никола, кончето
и ми ръцете отвържи
да си лицето измия,
сърцето да си разхладя.
Тогаз му, холан, домиля,
ах, че си конче позапря,
на тейко ръце отвърза,
тейко му вода да пие,
а най се тейно удави.
Дави се, холан, тейно му,
и пак Никола кълнеше:
- Проклет да си ми, синко ле,
дето си булче послуша;
във къщи кат си отидеш,
твоето булче да свариш
на змия люта усойна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.