* * *

Син съди/продава баща си

Какво ми е чудо станало,
де се е чуло, видяло,
син баща на съд да кара,
както Стоян татко си.
То било що за какво -
рано му жената будели,
сутринта рано да стане
и вечер късно да легне.
Вървели, вървели,
татко на Стоян думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
я си кончето поспри
и ми ръцете поотпусни,
очите да си измия,
днес е света неделя.
Стоян си конче поспря,
не му ръцете отслаби,
а ги още затегна.
Татко на Стоян думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
ръцете да ти изсъхнат,
ръцете до лактите,
краката до коленете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.