* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло видяло,
син баща на съд да кара,
както Никола баща си!
Никола на кон яздеше,
баща му напред въреше,
назад му ръце вързани.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Слънцето трепти, изгрява,
Николов баща син дума:
- Никола, синко Николчо,
я слезни синко, от коня,
че ми ръцете отвържи,
лицето да си измия,
студена вода да пия.
Никола от коня слезе,
не му ръцете отвърза,
а най ги още затегна
и пак се на коня качи.
Николов баща продума:
- Синко льо, синко Никола,
да даде Господ, Никола,
в къщи кат се завърнеш,
жена си змия да свариш,
децата малки змийчета.
Змия да ти месо окъса,
змийчета очи изпият.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.