* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло,
син баща на съд да кара,
като Николчо тейно си!
Назад му ръки завързал,
напреж коня го караше.
Мър, да е нещо за нещо,
за едно нищо й никакво -
тейно му будел булчето
все вити крави да дои,
дребните телци да лъчи.
Че го Николчо караше;
вървели, що са вървели,
кога край Дунав допрели,
тейно Николчо думаше:
- Николчо, сино Николчо,
сляйни, Николчо, от коня,
та ми ръките йотвържи,
очите да си йомия -
утре е света неделя,
ристянско да се прекръстя.
Никола сляйна от коня,
той му ръки не отвърза,
яла ги йоще застегна.
Тейно Никола прокълна:
- Никола, сино Никола,
да даде Господ, Никола,
'га се назадя повърнеш,
булката сляпа да найдеш,
детето камък да стане!
Де стоял Господ, та слушал,
де стоял Ирхангял, та писал.
'Га се назадя повърнал,
булката сляпа намеря,
детето - камък в люлката,
под камък ситни змийчета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.