* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло видяло,
син баща на съд да води,
както Никола - тейко си?
Съмнало Света Неделя,
Никола конче оседла,
оседла и го възседна.
И са двамата тръгнали,
татко му пеша вървеше,
Николчо на кон стоеше.
Вървели ден, та до пладне,
стигнали вода студена.
Николчов тейко думаше:
- Сине Николчо, Николчо,
я ти се от кон наведи,
та ми ръкавите отвържи,
очите да си умия
и се на Бога помоля.
Утре е Света Неделя,
дано ми Господ помогне.
Той се Николчо наведе,
не му ръцете отвърза,
ами му ръцете постегна.
Николчов тейко заплака
и на Николчо думаше:
- Сине Николчо, Николчо,
да даде Господ, Николчо,
кога се в къщи завърнеш,
жена си змия да найдеш,
деца си дребни змийчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010