|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Задало ми се й, задало
Инизарския панаир.
Кой коне кара, кой крави,
Николчо няма нищичко,
Николчо кара тейно си,
кара го да го продава,
борчове да си изплати.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле дърво високо,
под дървото студен кладенец,
на дърво икони изписани.
Тейно Николча думаше:
- Николчо, сине Николчо,
я ми ръцете отвържи,
очите да си умия,
на икона да се прекръстя,
на Бога да се помоля,
скъпичко да ме продадеш,
борчове да си изплатиш.
Не му ръцете отвърза,
най му ръцете пристегна.
Тейно Николчо думаше:
- Николчо, сино Николчо,
да даде Господ, Николчо,
като се назад повърниш,
бульчито сляпо да свариш,
от двор на двор да ходи
(...)
Ябълчево, Айтоско; жътварска - на връщане от нива, из пътя (СбНУ
63, № 592).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|