* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло
син баща на съд да кара,
както Никола баща си!
То да е барем за нещо,
пък то за нищо й никакво -
дето му будел булчето,
сутрина рано да става,
малките телци да дели,
сивите крави да дои.
Че му ръцете той свърза
и към съда го караше.
Никола на кон седеше,
баща му пеша вървеше,
той на Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
я слез, Никола, от коня
да ми ръцете отвържеш!
Утре е света неделя,
да се на Бога помоля.
Никола от кон не слезе,
най се от коня наведе,
не му ръцете отвърза,
а ги повече застегна.
Баща му дума Никола:
- Когат' се назад повърнеш,
къщата в камък да свариш,
жена си - змия усойна,
децата - малки змийчета!
Той го в затвора закара.
Като се назад повърна,
къщата в камък завари,
жена си - змия усойна,
децата - малки змийчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.