* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло й видяло
син баща си на съд да кара,
като Никола баща си, ей.
Никола на кон седеше,
тейно му пеша вървяша,
ръце му назад връзани.
Връвели мало и много,
минали поле широко,
наели гора зелена,
накрай гората - кладенец.
Тейно Никола думаше:
- Сино ми, сино Никола,
я слез ми, сино, от коню,
та ми ръцети отвържи,
днеска е Света Неделя,
да си очите умия,
да се на Бога помола, (2)
дано ми Господ помогни,
от судо да ме отърве.
Никола от кон не слезе,
най си от коньо просегна
и се назаде повърна.
Тяйно Никола прокълна:
- Сино ми, сино Никола,
да даде Господ, сино льо,
дорде се назад повърнеш,
къща ти скала да стане,
жена ти зъмя усойна,
дечица дребни зъмчета,
да ти очите изкълват,
да ти косата опасат,
да ти кръвити изпият,
вито си гнездо да вият,
дребни зъмчета да пилят.
Де й седял Господ, та й слушал,
до дет се назад повърне,
къща му скала станала,
жена му змия усойна,
вито си гнездо завила,
дребни зъмчета пилила,
та му са очите изкарали,
та му са кръвите изпили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010