* * *

Син съди/продава баща си

Майка Стояно думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
де се чуло, видело,
син баща на съд да кара,
ти твоя баща закара,
закара и го осъди
за девет годин да лежи,
десет години пранча да носи.
Баща му плаче, говори:
- Синко Стояне, Стояне,
днеска е бяла събота,
утре е млада неделя,
я отвържи ръцете
та очи да се умия,
и да се, синко, прекръстя.
Стоян му ръце не отвърза,
ами го опако обърна
и по-силно притегна.
Баща му плаче, говори:
- Синко Стояне, Стояне,
от мене простено да ти е,
от Бога прошка да нямаш,
да вървиш, синко, да вървиш,
тъкмо ми сред път да стигнеш
и нигде вода да няма,
от Бога три змии да паднат,
една да те за сърце запие,
втора език да ти яде,
трета очи да ти върти!
Вървял е Стоян, вървял е,
тъкмо ми сред път пристигнал
и нигде вода нямало,
от Бога три змии паднали,
една му за сърце запила,
втора му език ядеше,
трета му очи въртеше.
Стоян си плаче, говори:
- Либе Петкано, Петкано,
намери три капки вода,
една ми капни на сърце,
втора, либе, на език,
а трета, либе, на очи.
Петкана плаче, говори:
- Либе Стояне, Стояне,
къде да ти вода намеря,
бащини клетви стигнаха,
де се е чуло, видело,
син баща на съд да кара
и твоя баща закара,
закара и го осъди.
Както си плаче, говори,
Стоян се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.