* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло - видяло,
син баща на съд да кара,
както ми Богдан, Богдане,
подкарал баща, стар стареник!
На съд го Богдан подкарал,
бащина съдба да съди,
че има баща му тежко имане,
че има крави ялови,
че има кола тинени,
че има четвер биволи,
че има конче хранено,
без три дни на три години,
че на него нищо не дава.
Че ми е Богдан душманин,
душманин, Богдан, разсипник,
назад му ръце овързал
и го към съда подкарал.
Измина гора зелена,
настана поле широко,
сред поле бистро кладенче.
Слънцето трепти на пладне,
Богданови баща за вода ожадня
и се на Богдан помолил:
- Сине Богдане, Богдане,
дясна ми ръка отхлаби,
с водица да се напия,
лицето да си наплискам,
устата да си разквася,
сърцето да си угася.
Нали е Богдан душманин,
на баща милост не дава,
силно си конче подкара,
конче ми рипна, подскочи,
бащини пети ожули:
- Напред бе старче, стар стареник,
на тебе вода не давам,
че ти на мене нищо не даваш.
Три дена не могат баща му да осъдят,
че на него всичко писано.
Назад се Богдан повърнал,
край града бащини ръце овързал,
назад го Богдан подкарал,
като си дома отишли,
баща му на Богдан продумал:
- Сине, Богдане, Богдане,
всичко ти, Богдане, харизвам,
едно ще ти поръчам -
друг път с баща шега не прави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.