* * *

Син съди/продава баща си

Къде се е чуло и видяло
син баща на съд да кара,
както Теньо баща си!
Напред го с коня караше,
назад му ръце вързани.
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Татко се Теньо помоли:
- Теньо ле, синко, Теньо ле,
днеска е, синко, събота,
а утре - света неделя.
Я ми ръцете развържи,
да си лицето измия,
с ръцете да се прекръстя
и да се на Бог помоля!
Теньо си нищо не рече,
а най от коня пресегна,
не му ръцете развърза,
а ги по-здраво пристегна.
Татко сина си прокълна:
- Сине, Теньо ле, Теньо ле,
да даде Господ, сине ле,
на съд да идем и дойдем,
дорде се назад повърнем,
жена ти змия да стане,
деца ти - дребни змийчета.
Дорде на съд да идат,
да идат и да се върнат,
жена му змия станала,
деца му дребни змийчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.