* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло и видяло
син баща на съд да кара,
като Николчо баща си,
зарад нищо и никакво,
зарад ми чаша сребърна.
Като го из път караше,
с коня му пети тъпчеше,
с бича го в снега шибаше.
Вървели колко вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена.
Сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Баща му дума Николчо:
- Николчо, синко Николчо,
я, да ми от коня да слезеш,
да ми ръцете отвържеш,
студена вода да пия
от това ми бистро кладенче.
Николчо от коня слезе,
не му ръцете отвърза,
ми най ги още затегна.
Баща му го люто кълнеше:
- Николчо, синко Николчо,
кога се назад повънеш,
у къщи мрамор да свариш,
булката - змия усойка,
децата - пъстри зийчета!
Де е стоял Господ, де е слушал,
де е стоял ангел, де е писал...
Като се Николчо повърна,
булката - змия усойка,
децата - пъстри змийчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010