* * *

Син съди/продава баща си

Мър, де се й чуло й видяло
син баща на съд да кара,
както Николчо баща си!
То да й за нещо някакво,
ам' за една нива трънлива.
Три пъти на съд ходили,
по никулските студове,
по петровските пекове,
и пак са на съд тръгнали.
Никола на кон седеше,
баща му пеша вървеше,
ръце му отзад свързани.
Вървели, що са вървели,
до една чушма допрели.
Николчов тейно думаше:
- Николчо, сино Николчо,
я слез, Николчо, от коня,
че ми ръцете отвържи,
отвържи и ги отслаби,
студена вода да пия!
Николчо се от коня наведе,
не му ръцете отвърза,
отвърза да ги отслаби,
веш ги Николчо постегна.
Николчов тейно думаше:
- Николчо, сино Николчо,
дано ти Господ помогне,
кога се назад ти върнеш,
къща ти камък да стане,
жена ти - змия усойна,
деца ти - дребни змийчета!
Ходили и се върнали.
Както го баща му прокълна,
и тъй е Господ направил -
къща му камък станала,
жена му - змия усойна,
деца му - дребни змийчета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.