* * *

Син съди/продава баща си

Рано си Тодор станал
конче ми да си назоби,
баща си в затвора да кара.
Конче си той ми възседнал,
баща си напред подкара.
Вървели, що са вървели,
Тодоровият баща
си дума, тихом продума:
- Я се от конче пресегни,
та ми ръцете отпусни.
Тодор се от конче пресегна
и му ръцете притегна.
Вървели, що са вървели,
до затвора са стигнали
и си бащата продума:
- Я поспри, синко, почакай,
нещо да ти аз поръчам,
на майка си ти да кажеш -
като се назад върнеш
и си ти конче възседнеш,
крака на стърмен закачиш,
от коня си да паднеш,
а коня да те завлачи,
додето душа излезе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010