|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Мари де се й чуло и видяло
там долу в равна Добруджа
син, баща на съд да кара,
да кара да го запира,
като Николчо баща си.
Барем да й било за нещо,
а то ми е било за една
нива трънлова.
Напред го с коня караше -
дето го коня застигне,
бели му меса късаше,
черни му кърви течаха.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
сред гора бистър кладенец.
Николчовия стар баща,
той си Николча молеше:
- Николчо, синко, Николчо,
я си от коня ти слезни,
че ми ръцете разлаби,
очите да си разхладя,
устата да си разквася.
Николчо си от коня слези
не му ръцете разлаби,
а най ги още затегна.
Николчовият стар баща
люто Николчо прокълна:
- Николчо, синко Николчо,
като във вази отидеш,
жена си змия да завариш
децата - дребни змийчета.
Генерал Тошево; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|