* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло видяло
син баща на съд да съди,
както Стоян баща си!
Съди го Стоян, кара го
цели ми девет години
на крака вързан със синджир,
на ръце тежки томруци.
Съди го Стоян, кара го
на десетата година
тръгнаха на съд да идат
минаха гора зелена,
настали в поле широко
сред поле дърво високо
под него студен кладенец
тейко му Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
днес е света неделя
я ми ръката отвържи,
ръката, сине, дясната
очите да си умия,
студена вода да пия,
сърцето да си разхладя
на Бога да се помоля,
дано ме синко осъдиш
я да ме сине опростиш.
Стоян се много разсърди
не му ръцете отвърза,
най му ги пристегна.
Тейко му жално заплака
и на сина си продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години ме съдиш
и ме, синко, разкарваш
аз не съм сине кайдисал
от уста, синко, да кажа
от сърце да те прокълна.
Сега те, синко, проклевам
като си двама отидем
у вас си имаш три деца,
три деца, три момиченца,
първото, сине, да излезе,
да излезе да те посрещне -
да види, да не ти дума;
второто, сине, да излезе,
да излезе да те посрещне -
да дума, да те не види;
третото, сине, да не може
от къщата да излезе!
Както тейко му прокълна
върна му Господ, тъй стана.
Стояновата майчица
девет оки е свещи изгорила
и се на Бога молила -
дано го Стоян опрости.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.