* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло и видяло
син баща на съд да кара,
каквото Никола баща си
за едно и нищо никакво,
за една крава ялова,
ялова, девет годишна.
Никола се на конче възседна,
баща му пеша вървеше.
Като вървели, що са вървели,
изминали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле студено кладенче,
баща му на Никола думаше:
- Я се от конче приведи,
та ми ръцете поотпусни,
че утре е света неделя;
и ти си имаш две деца,
и двете са снощи починали,
в един ковчег турени.
Никола се от конче приведе
и той си ръце отпусна,
и той се уми и се прекръсти.
Тръгнали напред да вървят.
Никола с тънка свирка свири,
свирката свири, говори:
"Да знае всеки баща да не съди!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.