* * *

Син съди/продава баща си

Задало ми се й, задало
Енизарския панаир,
кой кара мали волове,
кой кара брези биволи,
кой кара конче хранено.
Стоян, мамо, този Стояна
той кара, мамо, тейно си,
кара го да го продава.
Назад му ръце вързал,
напред го с конче караше.
Минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дървото - студен кладенец.
Тейно Стояну думаше:
- Стоене, синко Стоене,
я ми ръцете отвържи,
да си ушите умия,
да са на Бога помоля,
дано ме за скъпо продадеш.
Стоян тейно си послуша,
че му ръцете отвърза,
тейно си очи уми
и са на Бога молеше.
Кат са на Бога молеше
и си Стояну кълнеше.
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
дорде ми ръце завърже,
да му ръцете изсъхнат,
да му очите ослепеят.
Де чул Господ тез думи,
свети Рахангел записал,
доде си тейно завърже,
Стоян му ръце изсъхна
и очите ослепяха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010