* * *

Син съди/продава баща си

Хич, де се й чуло и видяло,
син баща на съд да кара,
както Никола баща си!
То да ми било за нещо,
пък то за нищо и никакво -
дето му будел булката
се зорна рано да става,
дребните телци да лъчи,
сивите крави да дои.
Нали Никола уйдиса,
той баща си кайдиса;
сабалем рано той стана,
сабалем света неделя,
хранено конче извади,
на баща ръце завърза,
напред го пред коня караше.
Кара го Никола, що кара,
край една чешма минали,
баща Никола молеше:
- Никола, синко, Никола,
я ми одвързи ръцете,
ръцете, синко, и двете,
очите да си умия,
веднъжки да се прекръстя,
хем Бога да се помоля,
дано ме Господ избави
от тази беда голяма.
Не го Никола отвърза,
най го по-силно завърза
и пред затвора занесе.
Кат' го Никола предава,
баща Никола прокълна:
- Николчо, синко, Никола,
назади кат' се завърниш
да н' можеш у двори да влезеш -
къща скала да ти стане,
жена ти змия усойница,
дребни ти деца змийчета!
Кат' си Никола пристигна,
не можа у двори да влези -
па се у глава удари
и шибна конче, замина,
назади ни се завърна.
Майчина клетва и бащина
веднага улавя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.