* * *

Син съди/продава баща си

Бре де са й чуло, видяло
син баща на съд да кара,
както ми Стоян баща си!
То да ми беше за нещо,
за нещо или за някакво,
се зорна рано дет ставал,
дето му булче събуждал,
рано на нива да отива,
червено жито да жени.
Отзад му ръце той върза,
хранено конче възседна
и го пред конче той подбра.
Вървели, що са вървели,
Стояновия тейно, милия,
той на Стояна продума:
- Стояне, сино, Стояне,
до нашта нива стигнахме,
я ми ръцете отвържи
малко хлебец да хапна
и малко да си почина.
Стоян се сторил на не чул.
Че кара Стоян, че кара
в София града голяма,
нал са го в съда съдили,
девет години да лежи.
Стоеновия тейно, милия,
той си на Стоян продума:
- Назад кат се върнеш,
черни угари да ореш,
червено жито да сееш,
веч върло тръне да жениш,
коляно нагоре да н' стигнеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.