* * *

Син съди/продава баща си

Мари Марийо, що се е чуло й видяло;
син баща на съд да кара,
каквото Стоян тейна си.
Опак му й ръцете вързал,
кара го, че го закара
на съдба, на съдилище.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
сред поле дърво високо.
Под дърво бистър кладенец.
Тейно Стоени думаше:
- Стоене, сине, Стоене,
я ми ръцете поотпусни,
да седнем да си починем,
по малко хлебец да хапнем
и студена вода да пийнем,
не му й ръцете отпуснал,
най му ръцете постегнал,
баща му се й люто разсърди
и го люто прокълна.
Докато на съд да отидат,
Стоян си хабер получи,
че му и двете деца измрели.
Тогаз се Стоян провикна:
- Клета му е душа, проклета
който се с баща намразил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.