|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Мър, де се й чуло й видяло
син баща на съд да кара
като ми Стоян тейно си!
За какво им била съдбата -
булче му рано дигали
ялови крави да изкарва,
да изкарва и да докарва.
Стоян си на кон седеше,
баща му напред вървеше.
Вървели щу са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле чешма течеше.
Тейно на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я си кончето повъзпри,
че ми ръцете отвържи,
български да се прекръстя
и студена вода да пия.
Стоян си конче повъзпря,
не му ръцете отвърза,
а най му ръцете постегна.
Тейно си Стоян прокълна:
- Стояне, синко Стояне,
като се у къщи завърнеш,
булка си змия да свариш,
децата дребни змийчета.
Стоян се у къщи завърна,
булка си змия заварил,
децата - дребни змийчета.
Дончево, Добричкo (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|