* * *

Син съди/продава баща си

Кой кара, кой докарва,
кой кара коне ергеле,
кой кара сюрек биволи,
Николчо кара баща си,
кара го да го продава;
назад му ръце вързани,
напред с конче караше.
Вървели, доде вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Николчов баща думаше:
- Николчо, сино Николчо,
я ми ръцете развържи
очите да си измия,
студена вода да пия,
на Бога да се помоля -
скъпичко да ме продадеш,
да си децата изхраниш.
Не му ръцете развърза
очите да си умие,
студена вода да пие;
тогаз го тейно прокълна:
- Николчо, сино Николчо,
да даде Господ, Николчо,
да даде и да помогне,
като се назад повърнеш,
жена ти зъмя да стане,
децата - малки зъмчета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.