* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло,
син, баща на съд да кара,
като Никола баща си.
Никола, на кон да яха,
баща му пред кон да върви.
Баща му пред кон вървеше,
дребни си сълзи ронеше
и люто си сина кълнеше:
- На тамо с крака да ойдиш,
на само без крака да дойдеш.
На тамо с очи да ойдеш,
оттамо без очи да дойдеш.
Като се вкъщи върнеш,
къщата ти на камък да стане.
Жената, люта змеица
и тия дребни дечица,
дребни змийчета.
Нали беше прав баща му,
Никола клетва стигнал.
Като се от съд връщали,
гора му гласи износи.
Кога са през поле минали,
поле му на тамян мирише,
кога са вкъщи стигнали,
къщата на камък станала,
жена му - люта змеица,
деца му дребни змийчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.