* * *

Син съди/продава баща си

Чуло ли се е, видяло,
син баща вързан да води,
да води, да го продава!
Никола баща водеше,
водеше да го продава.
Кога ми бяха стигнали
до среде гора зелена,
до среде поле широко,
найдаха вода студена.
Баща Николум говори:
- Сино Никола, Никола,
бре, отвържи ми левица,
'ко не левица, десница,
да се, сино льо, омия,
и да се, сино льо, прекръстя
според ясното слънчице.
Утре го кажат, сино льо,
гиздава света неделя.
Никола баща говори:
- Бре, върви, върви, баще ле,
тебе миене не трябва,
миене, баще, кръстене,
пазара да превтасаме,
пазара и пазарджии.
Кога ми бяха отишли,
пазара са превтасали,
пазара и пазарджии.
Никола баща продаде
за дванадесте хиляди,
за дванадесте стотини
гиздави бели грошове.
Баща Николум говори:
- Ся кога подеш, сино льо,
жена ти болна да лежи,
дете ти в огинь да гори!
Кога си беше йотишъл,
жена му болна лежала,
детенце в огинь горяло.
Та се Никола върнало,
та си баща си откупи
за дванадесте хиляди,
за тринадесте стотини.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.