* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло,
син баща на съд да кара
като Никола баща си.
Кара го и го осъди.
То да е било за нещо,
ами е било за нищо -
за едно криво рало,
за една тънка копраля,
за едни бели железа.
В петък са на съд тръгнали,
в събота са се съдили.
кат осъдили баща му,
черни му върви развили,
назад му ръце вързали.
В неделя се назад върнали.
Вървели що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
всред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Тейко Никола думаше:
- Синко Никола, Никола,
я ми ръцете отвържи,
кончето да си напоя,
очите да си омия
и да се Богу помоля,
че днес е света неделя.
Никола си са пресегна
и му ръцете пристегна.
Тейко Никола думаше:
- Да даде Господ, Никола,
като се назад ти върнеш,
деца умрели да свариш,
със уста нямя булката,
със очи сляпа- не види,
със уши глуха- не чува,
със крака куца - не шава!
де е бил Господ и го чул.
кат си Никола отиде,
трите му деца умрели,
жена му няма-немица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.