* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло и видяло
син баща на съд да кара,
както Никола баща си.
Назад му ръце завърза
и пред коня си го подкара.
Николов татко продума:
- Синко, Николе, Николе,
я слезни, синко, от коня,
та ми ръцете отвържи,
на Бога да се помоля.
Никола от кон не слезе,
само се бързо наведе,
още по-силно затегна
бащини ръце вързани.
баща му тежко въздъхна
и люта клетва изрече:
- Синко Николе, Николе,
ако ме караш с право,
да живееш и да добруваш,
ако ли пък съм невинен,
кога у дома си идеш,
жена ти камък станала,
дребни ти деца змийчета.
Никола назад потегна,
назад баща си подкара.
Кога в дома си отиде,
жена си камък завари,
около камък - змийчета.
Тогаз се Никола провикна:
- Клета му душа, проклета,
който жена си послуша,
баща си на съд да кара.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010