* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видело
син баща пред кон да кара,
кара го да го продава
на софийските джилати,
главата да му отрежат.
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
настали поле широко,
под дърво бистър кладенец,
баща Стояну се моли:
- Синко Стояне, Стояне,
я ми ръцете развържи,
лицето да си измия,
водица да се напия.
Стоян му ръце развързва.
Кат се баща му наведе,
водица да се напие,
Стоян си сабя извади,
та му главата отреза.
Като му глава скачаше,
трапен му език викаше:
- Синко Стояне, Стояне,
като си дома отидеш,
да завариш булка умрела
и деца от чума измрели,
само едно да е остало,
това, що е па мене кръстено,
и то да е немо и глухо,
с пръст ла ти посочва
това, що ти с дома станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010