* * *

Син съди/продава баща си

Калом, калом, Калинчице!
Мър, де се й чуло й видяло, (2)
син баща си на съд да кара,
като Никола баща си. (2)
Като на съда отиваха,
Никола на кон седеше,
баща му отзад вървеше,
назад му ръце вържеше.
Николчов тейно думаше:
- Я слез, Николчо, от коня,
та ми ръцете отвържи -
утре е света неделя,
очите да си умия,
да се на Бога помоля!
Николчо от кон не слезе,
най се от коня приведе -
не му ръцете отвърза,
а най ги още застегна...
Николчов тейно думаше:
- Николчо, олум, Николчо,
ако е права булка ти -
месата да ми окапят,
костите да ми огният,
и в мъки сал' да живя!
Ако е моя правдина,
да даде Господ, Николчо,
кога си у вас отидеш -
булка ти камък да стане,
децата дребни зъмчета!
Като си Никола отиде,
жена си камък завари,
децата дребни зъмчета,
дребни зъмчета под камък.
Никола навън излезе
и си се ясно провикна:
- Божне ле, мили Господе,
душа му й клета, проклета,
кой жена си повярва -
баща си на съд да кара!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010