* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видело,
син баща на съд да кара,
като Никола баща си!
Да било барем за нещо,
ами за нищо й никакво -
щото му буди булчето
сутрин рано да става.
Хвана Никола баща си,
назад му ръце завърза
и го на конче покачи.
Вървеле, що са вървеле,
минале гора зелена,
настале поле широко;
сред поле дърво високо
и под дървото кладенец.
Николу баща думаше:
- Синко Никола, Никола,
я ми ръката отвържи,
ръката, синко, десната,
че днес е света неделя,
лицето да си умия,
та кръстом да се прекръста
и Богу да се помоля.
Никола десна отвърза,
а лева още пристегна.
Баща му люто кълнеше:
- Никола, синко Никола,
да даде Господ, Никола,
като се върнеш у дома,
жена си камък да свариш,
деца си - дребни камене!
О камък да се удариш,
та да се, синко, невидиш!
Бащина клетва най-стига!
Вървеле, що са вървеле,
съдиле, що се съдиле,
съдиле и отсъдиле -
Никола конче да язди,
баща му пеша да върви!
Като се назад върнале -
Николу булка - бел камък,
деца му - дребни камене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010