* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло,
син баща на съд да кара,
както Никола баща си,
за нищо и никакво -
за едно рало дървено,
за едни бели железа,
за една крива копраля.
Съди го и го осъди,
в петък са на съд отишли,
в събота са се съдили,
в неделя се назад върнали.
Минали поле широко,
настали гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Тейко Стояну думаши:
- Синко, Стояне, Стояне,
я се от конче пресегни,
та ми ръцете отвържи,
да пия вода студена,
очите да си умия
и да се, синко, прекръстя,
че днес е света неделя!
Стоян се от кон пресегна,
не му ръцете отвърза,
ами ги яко пристегна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.