* * *

Син съди/продава баща си

Де се й чуло, видяло
син баща на съд да кара,
като ми, холан, млад Стоян!
Че защо, че зарад какво?
Дето му малко дал, отделил -
дванайсе чифта волове,
и шейсе коня ергеля,
и триста овци тамазлък,
и шиник жълти алтъни,
и пак му се малко видяло!
Ръце му назад той вързал;
Стоян на коню седеше,
баща му пеша вървеше.
Вървели, колко вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
Стоянов тейно думаше:
- Стоене, синко Стоене,
каква е гора зелена,
каква е вода студена,
я ми ръцете разслаби,
да седнем, да си починем,
и малко хляб да поядем.
Стояну люто догневя,
и той се от коня приведе,
вещък ръце му затегнал,
смушна го Стоян, срита го:
- По-скоро, тейно, да вървим,
по-скоро на съд да излезем!
Вървели, що са вървели,
Стоянов баща думаше:
- Стоене, синко Стоене,
един си - ти да не си!
Да ослепейш, синко, да онемейш!
Дорде баща му издума,
ослепя Стоян, онемя,
на коня бял камък станал.
Свървя се мало й голямо,
да гледат и да приказват -
бащина клетва, Стоене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010