* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
ала го Бонка излъга,
та се за друг сгодила,
на ден, на свети Никола.
Голяма си сватба вдигнали,
калесаха Шанко да свири,
доде си Бонка венчаят.
Бързо се Шанко пристегна,
запаса пояс до гърди,
в пояс сложи остър нож,
взема си слатна цигулка,
отиде Шанко да свири.
Кога си той пристигна,
Бонка си хоро водеше,
като си Шанко съгледа,
тя си при него отиде.
Бонка му дума, продума:
- Я ела, Шанко, я ела,
та да те дари дарувам.
- Не искам, Бонке, дарове.
И той си Бонка прегърна,
остър си нож извади,
и я в гърди прободе.
Падна ми Бонка, извика:
- Шанко ле, първо либе ле,
аз не съм се, Шанко, влюбвала,
сърди се, Шанко, на майка ми,
че тя ни двама раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010