* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина,
ала го Бонка излъга,
че се за други ожени
през девет села в десето,
десето село Неготин,
Неготин, село голямо.
В петък е минал годежа,
в неделя сватба голяма.
Шанка цигулар канили,
Шанко се хубаво облече,
запасал пояс до гърди,
черен си калпак накривил,
че вземал остро ноженце,
че го в пояса той сложил,
вземал е ясна цигулка,
жално си милно засвиря,
право в Бонкини отива.
Ах, че си Шанко засвиря,
Бонка хорото водеше,
Шанко се много нажали,
извади остро ноженце,
Бонка в сърцето прободе,
ножчето Шанко обърна -
сам се в сърцето прободе.
Клети му език говори:
- Клета ми душа, проклета,
кат' верно любе залюби,
залюби, пък го не вземе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.