* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюбил,
Люби я Шанко лъга я
Година и половина,
Година и шест месеца.
Бонка са за други ожени,
За други, от друго село,
Голяма сватба дигнаха.
Бонка си хоро поведе,
Шанко се до Бонка улови,
С дясна я ръка прегърна
И си на Бонка думаше:
- Защо ме Бонке, излъга,
излъга та ме остави?
Бонка на Шанко думаше:
- Аз не съм либе причита,
тук е причина майка ми
тя ме на тебе не даде,
че си бил либе пиеница.
Шанко си ножче извади
та си Бонка прободе,
остро си ножче обърна,
та се в сърцетопрободе
и си на Бонка думаше:
- Лежи, Бонке, да лежим,
нека да види майка ти,
че и мъртви няма,
нази да си раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.