* * *

Шанко и Бонка

Залюбил Шанко, мър, Боянка,
люби я Шанко, лъга я
година и половина.
Нали го Боянка излъга
и ще се Боянка сгодява,
в друго село за други,
за други по-хубавец.
Забрави Боянка сватбата
и Шанка свирач канили.
Шанко на хорото свиреше,
Боянка хорото водеше.
Шанко на Боянка думаше:
- Мър, ела, Боянке, мър, ела,
с тебе прошка да взема.
С лева я ръка прегърна,
десна му ръка поясок.
Извади Шанко остър нож
и я у сърцето извади,
после себе си удари.
На Боянка тихом говори:
- Я лежи, Боянке, да лежиме,
да се находи майка ми,
майка ми, още сестра ми,
дето ни, Боянке, разделиха!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010